Дълго се съсредоточава върху неподвижен предмет и следи този, който се движи. Погледът вече е устойчив. Всичко, което вижда, го удивлява, а удивлението е начало на познанието и любознателността.
Започва да възприема света, като прави разлика между приятно и неприятно. И се усмихва все повече.
Възниква т. нар. „реакция на оживление" - когато общуваш с малкото, то се усмихва и оживено движи крачета и ръчички. Издава звуци, започва да гука.
Когато го гушкаш, мъничето, си държи главата изправена.
Плачът и звуците вече могат да те ориентират за проблема - резкият силен плач обикновено сигнализира глад или болка, а жалният - умора.
Успокоява се, когато го кърмиш или гушнеш или когато вижда и чува близък човек.
20.4.10
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар